"Франковите кредити" не са франкови!

Върховният касационен съд прие: кредитополучателите не дължат швейцарски франкове при погасяване на кредитите си.

Вече повече от шест години представляваме пред съда кредитополучатели, които оспорват, че дължат швейцарски франкове за погасяване на кредитите си, тъй като договорите за кредит са сключвани по непрозрачен и заблуждаващ начин, кредитите са усвоени в лева или евро, и клаузите, които задължават кредитополучателите да изплащат вноските си в швейцарски франкове, са неравноправни. Българските съдилища приемаха скептично фактите, че банковата институция е действала недобросъвестно спрямо неограничен кръг потребители, и още повече – че може да бъде осъдена и лишена от печалбите си от трайно растящия курс на швейцарския франк, които реализира чрез мащабно използване на неравноправни клаузи. До произнасянето на Съда на ЕС и на ВКС само отделни магистрати съобразяваха духа на потребителското законодателство, което почива на идеята за справедливост и добросъвестност, и правоприлагаха отвъд буквата на закона.

За първи път ВКС се произнесе с Определение № 374 от 10.07.2018 г. по т. д. № 60402 по описа за 2016 г. на III ГО на ВКС, че е недействителна клаузата за виртуалната валута на кредита в швейцарски франкове. Определението е постановено по дело, което заведохме през 2014 г. Това е първото дело в България, по което ВКС категорично приема, че “франковите клаузи” са неравноправни и не обвързват кредитополучателите. Екипът ни се гордее, че с дългогодишни усилия, постоянство и вяра в каузата, успя да допринесе за разрешаване на проблема на хиляди семейства.

Предмет на Определението е въпросът могат ли да се разглеждат като неравноправни клаузи в договори за банков кредит, които налагат на потребителя задължението да заплаща за погасяване на кредита разликата между размера на месечните вноски, изчислени във виртуално предложената на кредитополучателя парична единица на сметката, и размера на месечните вноски, изчислени в реално получената парична единица на сметката. ВКС е приел, че не е нужно да се произнася с решение по този въпрос, тъй като дадените разрешения с определението по дело С-119/17 и решението по дело С-186/16 на Съда на ЕС са достатъчни за ръководство на българските съдилища, които разглеждат спорове по договори за банкови кредити, в които са включени клаузи, според които кредитополучателят следва да връща кредита в швейцарски франкове.

За да се произнесе, че е налице недобросъвестност на банката и значителен дисбаланс в отношенията между страните по договора в ущърб на потребителя, ВКС подробно е обсъдил търговската политика на “Юробанк България” АД при предоставяне на “кредити в швейцарски франкове”, обстоятелствата, при които такива кредити са отпускани в България, както и текста на типовите договори за банков кредит. Поради това крайният извод за неравноправност и нищожност на клауза за връщане на кредитите в швейцарски франкове е приложим не само в конкретния случай, но и по отношение на кредитния продукт изобщо.

ВКС е извършил преценка за неравноправност и нищожност на клаузата относно валутата на кредита съобразно критериите, формулирани от Съда на ЕС, а именно – дали банката е спазила изискванията за добросъвестност и прозрачност при сключване на договорите за кредит да предостави на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Това изискване означава разбиране не само от формална и граматическа гледна точка, но и средният потребител да може да съобрази възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, а също и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза, когато върху кредитополучателя се прехвърля целият валутен риск.

Категоричната и обоснована позиция на ВКС, че “франковите клаузи” са неравноправни, преодолява противоречивата съдебна практика по въпроса.